Александър Екзарх: една българска съдба

Тази книга е плод на търпелив изследователски труд, чието начало бе поставено през седемдесетте години, когато подготвях докторската си дисертация във Висшия институт по социални науки на тема Българското възраждане и Западът. Това бе първата ми среща с Александър Екзарх, моя колкото далечен, толкова и митологизиран прапрадядо. Оттогава насам единствената ми амбиция бе да развенчая този мит и да разбера по-добре какво е направил и с какво е допринесъл за изграждането на своята собствена страна и защо именно той е представител на една оригинална тенденция в Българското възраждане.

В същото време тази книга няма претенцията да преосмисля онова, което за удобство е прието да се нарича Българско възраждане. Но как да разкажеш един такъв живот, без да повдигнеш някои въпроси? Може ли да се използва терминът Българско възраждане, без да се поеме рискът да се утвърди оригиналният възглед, че след продължителен период на мълчание българите се появяват отново такива, каквито са били? Трябва ли да предпочетем думата пробуждане, чийто смисъл не е много различен? Трябва ли да обособим това пробуждане в самостоятелен период от българската история и от другите национални истории на региона, дори на цяла Европа, период, който носи своите собствени ценности, така силно специфични, че обезсмислят каквото и да е сравнение?

Тази книга не претендира, че дава всички отговори, нито че дава окончателни отговори. Авторът се надява единствено да постави някои от онези въпроси, които показват, че изграждането на българската идентичност през XIX век е достоен за интерес процес, че той може да бъде опознат чрез сравняването му със ставащото наоколо по същото време.